СТАЛИН ЗА ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ

Във външната политика, правенето на декларации и заемането на ясна и разбираема позиция, не винаги е признак за добра външна политика - като правило, международните отношения са сведени до деликатен баланс на интереси и внимателно съхраняване на статукво.

Всички досегашни опити на Правителствата на България, а може би заради ролата на монархията, да се реши проблема с исконни наши земи и популация в Тракия и Македония са завършвали с Национални катастрофи.
Наличието от години, на две сериозни неправителствени, правозащитни организации, в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, вероятно е смущавало някого у нас. Ако ги наричаме за краткост Тракийското дружество и Македонската организация, винаги са били, по своему, различни. За Тракийското имаше кратка и вярна характеристика - ни се водят, ни се карат - добре са организирани и имат много собствени пари на разположение. Македонската организация е по-лабилна - и се водят и се карат и с ръководителите нещата стоят не така ясно, по-уязвима е за манипулации и проявява склонност към участие в котерийни политически борби. По всяка вероятност е имало и финансиране отстрани, което е преследвало някакви неизвестни, но перфидни цели.
Така или иначе, и двете са били пречка за някого. Много е важно кому са пречили тези организации и което е не-по-малко важно - защо.

В началото на 50-те в Политбюро на БКП се оформя мнение, че на онзи етап, тези две организации, в тогавашното им състояние, не са били нужни и е взето решение да се разформироват и ликвидират.

По-късно, в средата на 70-те, когато научихме подробности около това решение, внимателно подпитахме в една кръчма един от тогавашните членове на Политбюро и бяхме изненадани, че нашия контакт май за първи път сериозно се размисли как в същност се е стигнало до едно такова мнение и решение извън неговия организационен контекст. Наложи се да бъдем настоятелни, човекът се размисли, вероятно направи връзка с по-сетнешни събития, защото в заключение искрено заключи - сега като се замисля излиза, че са ни изиграли. Кои са ви изиграли? Наши другари - беше отговорът. Оказа се, че тогава, през 70-те, някои от "нашите другари" вече са били заминали за родината си, бяха спретнали една война, която измени хода на съвременната история и беше почти ясно, че вече са нещо различно от другари, но тогава това се считаше за излишни подробности. За нас нещата си дойдоха на място далеч по-късно.
Едва днес, в наше време, ни става ясно, че най-големия собственик на всъкакъв вид правозащитни и неправителствени организации и организацийки в света изпитва органическа неприязън към подобни организации, в които не може да упражнява влияние или да ги манипулира.

Новината за ликвидацията на организациите бързо се разпространила из първичните организации. И се намерил един човек, тракийски бежанец, който решил, че нещо трябва да се направи.
Решил и го направил.
Написал едно пространно писмо и помолил за помощ и разбиране.

На плика написал:
СССР
Москва
тов. Сталину

Как писмото е пътувало и как е стигнало до адресата е отделна история.

Важното е, че се получил отговор, в който се казвало, че българските другари са допуснали грешка и нещата ще бъдат поправени. В писмото имало и благодарности и пожелания, но това е друга история.

Нашият бивш член на Политбюро, с искрено удоволствие си припомни как гръм ударил и как ехото заглъхвало. Какъв страх са брали по партийните върхове за това решение и как всичко се разминало, но и това е друга история.

Важното е, че до 10 ноември 1989 г. никой не посмял да се занимава с Македоно-Одринското. И двете организации, до ден днешен, са си фактори в политическото битие на страната ни.

Днес, Тракийското дружество е един прекрасен пример за отпор на перфидното разединение - организацията е жива, стабилна и не се раздира от борба между цветове, сиеминутни политически пристрастия - потомците на тракийските бежанци са обединени от една идея, стояща по високо от онова което днес ни разединява. Но това е само едно частно мнение.