Приватизация

Приватизацията би следвало да се разбира, като раздържавяване, като процес при който се продава държавна собственост на частни юридически лица.

Счита се, че държавата е лош стопанин, че не е в състояние ефективно да управлява едно предприятие, а една частна фирма - добър. Това твърдение, по никакъв начин не издържа на добросъвестен и непреднамерен анализ. Тази лъжа бе и продължава до днес да е предмет на масирано повтаряне и натрапчиви повтаряния. Привеждат се примери за лошо управлявани предприятия и вместо квалифициран анализ на причините за лошите резултати се повтаря винаги, че предприятието е в това състояние единствено и защото е държавна собственост.
На никой, като че ли не му прави впечатление, че това са само голи твърдения, лишени от каквито и да било факти и доказателства, или теоритично изследване.
Куцо и сакато се извървя през страната, да ни дава съвети и препоръки, от позиции, които, като правило не отговарят на статута им в страната им на постоянно пребиваване - като че ли не знаем и не вярваме, че "никой не е пророк в собствената си страна".

Е, идваха и министър председатели, и казаха между другото, на кого да се даде софийската вода, например. Софийският кмет, тъкмо се беше договорил да я даде на едни французи, при отлични "допълнителни договорености" и един негов събрат от Англия, дошъл с работна визита, му обясни, че е сгрешил и че трябва да я даде на британци. Френския министър председател реши да направи пас и водата отиде у британците - и май мина без "допълнителни договорености"?!
Очакваше се, че ще потекат реки от инвестиции във водата на Софианци и ще престанат реките по софийските улици, а нещата ще се оправят ... но не би! Реки в София си бликват и тук и там, отварят се дупки-капани, но софийската вода не е станала като Лондонската вода - и слава Богу! Софийски кмет, преди години направил официално посещение в кметството в Лондон и мужду другото му поднесли и чаша с кристална лондонска вода - нашият кмет отпил, но като му се похвалили, че тази прекрасна вода е минала вече три пъти през рециклиране, попитал учтиво за тоалетната. Такива ми ти работи.

Българския Телеком
Говори се, с известни основания, че един международен клан, гръбнакът на международната финансова олигархия, чрез две фирми, регистрирани на един от онези много особени като статут и действащо (бездействащо) местно законодателство, острови, намиращи се в Канала или Ламанш-а, както ви е удобно, част от състава на Обединеното кралство, е успял да обхване собствеността на световните телекомуникационни мрежи - т.е. вече съществува Световна Телекомуникационна компания управляваща телекомуникациите по света.

В този смисъл и евентуален контекст, продажбата на Българския Телеком за "жълти стотинки" може да се оценява само като "наказание" - да не забравяме, че на международните финансови олигарси им е абсолютно безразлична величината на парите, а само власта, която получават за тях - набавянето на необходимата сума е въпрос само на ползване на компютърна клавиатура.

Най-отвратителното в случая е нещо съвсем друго. Става въпрос за уроците на историята - уроци от близкото минало. Да припомним на забравилите, или незаещите

катастрофата с

Приватизацията на Българския златен резерв
през 30-те години на миналия век.

За да си изясним същността на това предателство и задаващата се тогава, нова Национална катастрофа, да си припомним международния и вътрешния контекст в който протичат събитията.

Вече през май 1934 година, нещата приключват така - в България е проведен военен преврат. Правителството е свалено от военните. Ръководители на преврата са хора от "Звено" и Военния съюз. Начело на страната застават агентите за влияние на СССР - Кимон Георгиев, Димо Казасов и пр. Въведени са извънредни правителствени мерки за регулиране на избухналата изневиделица финансова криза или по-точно колапс.

Редно е да си зададем поне два кардинални въпроса в следния логически порядък:
1.) кой всъщност стои зад преврата;
2.) причините за преврата.

Кой стои зад преврата? Главните фигури на преврата са ясни - съветските агенти Кимон Георгиев и Димо Казасов. Ситуацията по това време в СССР е обаче много деликатна - десет години след смърта на Ленин-Улянов, довел в Русия за да направят за трети път революция, стотици етнически еднородни чужденци, които като саранча продължават да ръфат останките от една велика империя, е започнал процес на национална консолидация предвождана от Сталин. До 1937 година, когато той ще успее да поеме в ръцете си цялата власт и отговорност за държавата има още цели три години. Агентите в България не са от мрежата на Главното разузнавателно управление (ГРУ), което по това време успешно разгръща своите мрежи по света и подкрепя усилията на Сталин. Кимон Георгиев и Димо Казасов не са и от агентите на структурите предшествали първо управление на бъдещото КГБ, където още не е почистено от саранчата. Те са агенти от ресора на "другаря Андреев", който движи една обособена мрежа от агенти из цял свят и между другото скоро уверено ще седне на връзките на международната финансова олигархия със Съветския съюз. На множеството агенти на международните олигарси в СССР, с всеки изминал ден ще им става вси по-тясно и по-трудно. Много от тях, заемащи ключовите постове в уплавлението на Партията и Държавата, не си дават сметка, че нещата се обръщат. Не усепели да си заминат навреме, като Троцки, ще им се наложи самите те да се отправят в създадените от самите тях лагери и гулаци.

Един от нас, през пролетта на 1969 година, в личен разговор с бившия разузнавач генерал-лейтенанта от ГРУ Иван Винаров, зададе по съвсем друг повод, въпрос за споменатите агентите за влияние. На наивния въпрос, дали Кимон Георгиев и Димо Казасов са били "наши, истински, съветски агенти", Винаров отговоря, че такава квалификация е много сложна и деликатна работа и добавя - "ако не става въпрос за лично любопитство, търсете сделка по линия на другаря Андреев и дано един ден да ви стане ясно." Тогава това прозвучава абсурдно и не означава почти нищо, и едва сега става ясно, че Винаров е казал дори повече от достатъчно, и казаното, в определен контекст, означава много и точно квалифицира тези агенти за влияние. Няма съмнение, че генерал Винаров е бил добре информиран - по това време е ръководил основната агентурна мрежа на ГРУ в Югоизточна Европа.
Андрей Андреевич Андреев

Следователно, зад преврата стоят интереси на еврейския финансов капитал.

Причините за преврата. Сега вече, можем да започнем от самото начало.
През 1929 године, в САЩ започва Голямата депресия. Финансовата криза на Wall street, прераства в небивала икономическа катастрофа и Световна икономическа криза. Случва се поредния, този път мащабен, пладнешки обир. Няма голяма или малка страна по света, не загубила много в тази криза. Самата криза упорито продължава редица години, а малка България е като оазис - държи се стабилно и кризата няма катастрофални последвания. Причината за това е, че Българската банка твърдо обезпечава лева със злато и което е най-важното - съществената част от държавния златен резерв на националната банка, не е в банковите трезори, а у народа - най-вече под формата на женски нанизи от пендари и златни махмудии. Правителството е регламентирало и строго следи съблюдаването на някакви правила при покупко-продажбата на златото.

Образци на щатски долари от онова време - като обезпечение на банкнотите е посочено "всички публични и частни активи". В нарушение на и до днес действащото в САЩ законодателство, тези "пари" не са обезпечени със злато.

И така, докато повече от 700 спекуланти, като саранча не плъзват по страната и предлагайки до двойно и тройно повече от пазарната цена, но плащайки с книжни пари, не успяват шоково да изкупят голями количества злато. Бабата на един от нас е споменавала, преживе нещо за тази изкупвателна кампания, протекла толкова бързо и изненадващо, че жените, не успяли да се усетят, че продават на "хитрите градски еврейчета" истинско злато срещу хартийки, които много скоро станали съвсем безполезни. В един момент, пазара не издържа и се срива, под напора на огромния брой налични книжни "пари", задръстили каналите на обръщението. И се започнало едно ...
Всички спекуланти бързо и лесно са арестувани от полицията, разпознават се лесно, защото всички са от един и същ етнос, но от златото няма и следа. Изчезнало е някъде, а може би зад граница. Пътят на кризата е разчистен.
Дошлото на власт правителство урежда въпроса с арестуваните и никой от тях не достига до съд във връзка с изкупеното и изчезнало злато от държавния златен резерв.

Банкерът Буров също е казал много по този въпрос.

Въпрос за размисъл

Как тогава да се нарича продажба на държавна собственост на друга (чужда) държавна фирма? - Това със сигурност не е приватизация - какво ли може да е?!

ТОВА НЕ Е АНЕКДОТ!

Съпругът на наша известна спортистка се сдоби от приватизацията с най-модерното в Европа металургично предприятие. Той уволни всичко живо и назначи на работа оксиженисти. Започна се тотално рязане за скрап. Случайно или не, но новия собственик започна с разрязване на кислородната станция на завода и като я наряза продължи да реже завода, но вече със закупуван отдругаде кислород. Пазарна икономика!!!