npo

Неправителствените правозащитни организации са нужни на обществото като инструмент за контрол над работата на Правителсвото и особено на неговите силови структури. Те са важна съставна част на обществения организъм и държавата би следвало да ги подкреля и улеснявя тяхната дейност.

По друг начин стоят нещата, когато неправителствените правозащитни организации се създават и финансират от чужди правителствени структури или частни центрове за финансиране, като инструмент за намеса във вътрешните работи на държавите и реализирани на определени политически или стопански цели.

В този контекст е справедливо, местното законодателство, да си осигури правови възможности за проверка на източниците за финансиране, като самите неправителствени организации спомагат за изявяване на тези источници.

В дийствителност, нещата, като правило, са много по-различни - не много отдавна избухна шпионския скандал в Русия, когато чужди разузнавачи под дипломатическо прикритие бяха хванати в крачка да финансират дейността на руски "неправителствени" правозащитни организации.



Този камък е високотехнологично изделие изработено с помощта на космически технологии и представлята приемо-предавателно устройство. Ако в зоната на това устройство - 20 метра, попадне миникомпютър от типа Palm Computer, то "камъкът" в течение на 2 секунди намира и сваля в своята памет определен файл и по-късно е в състояние да предаде същия файл на "влязъл" в зоната сътрудник на Британското посолство, който също ползва подобен тип компютър.
		Специалистите считат, че този "камък" е струвал на британските поданници не по-малко от 30`000`000 британски паунда, а това е само втория, попаднал в оперативното полезрение на Федералната Служба за безопастност.
В телевизионно интервю, представител на Федералната служба за безопастност на Русия, споменава само две от "не-правителствените" правозащитни организации получавали пари в кеш - Хелзинкска Група (23`000 паунда или 40`000 долара) и Еуразиа Фаундейшън (5`719 паунда или 9`700 долара), като това е станало с подписани от Marc Doe, документи за предаване.


Marc Doe, 27, втори секретар в посолството на Великобритания в Москва	Paul Crompton сътрудник в посолството на Великобритания в Москва	Christopher Pirt, 30 сътрудник в посолството на Великобритания в Москва	Andrew Fleming, 32, секретар-деловодител в посолството на Великобритания в Москва

У нас, след промените, бурното развитието на правозащитноста, като политически поминък, се прояви, чрез екстремуми. Най-напред се оформи едно етническо правозащитно движение, което се структурире много бързо, доколкото в тази област имаше дългогодишни наработки на специалните служби на една съседна държава. Нещата бяха толкова дълбоки, че се беше стигнало до явно терористични актове. Движението за права и свободи възникна, като етнически чисто формирование. В нарушение на закона, двежението бе регистрирано като политическа партия. Този акт бе перфектна илюстрация на казаното от Хамилтън за предателството. Квалификацията национално предателствообаче, е напълно уместна в този случай. Въпросната партия мъдро се ориентира към центъра на насажданата отвън разделеност на политическото пространство и пое ролята на "балансьор", участвайки в почти всички политически коалици управлявали страната.


Опирайки се на етническото малцинство и разполагайки с висок и стабилин електорален комфорт, лидера на тази етническа правоохранителна партия - Ахмет Доган, перфектен политик, успя да се настани в държавната администрация и вай-вече да "седне" трайно на каналите за двустранно сътрудничество на държавата с редица развити инономически страни, а по-късно и да поеме в свои ръце почти целия контрол над предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
	М. Доган

За запазване на тези позиции, партията се нуждаеше от квалифициран персонал и тя го намери в лицето на не много гнусливи бизнесмени и чиновници, което й служи днес с известо основание да твърди, че не е етническа партия, въпреки очевидността на обратното.

По същото време, у нас, с настъпване на "промените" започна да се настанява една не по-малко опасна за интересите на България международна правозащитна организация - Отворено общество на Сорос. Публикуването на целите, задачите и проектите заеха една цяла вътрешна страница със ситен шрифт на голямоформатния по онова време вестник "Дума". Болшинството от проектите бяха с етническа насоченост - циганите в Българие, които се бяха превърнали вече в роми.


Соросовата фондация насочи и проекти с областта на културата и образованието - особено обезпокоителни са проектите за българските читалища. Стигна се дотам, че предлаганата помощ се съпровождаше със скандален шантаж и искания за политически отстъпки, някои от които бъдещето ще квалифицира като национално предателство. Компромиси и отстъпки направени от наша страна, намират проявление в безизходицата
	Дж. Сорос

обхванала образованието и задълбочаващия се кризис в бита и ценностната система на българина и българската култура изобщо.

Що се отнася до действителните цели и задачи на соросовото "Отворено общество", то ще бъде достатъчнода анализираме средата в която оперира Дж.Сорос. Става въпрос за среда, която няма да сгрешим ако наречем условно висшия финансов свят - влизането в този бизнес е многокротно по-труден он членство в престижен британски частен клуб или приемането в щвейцарска комуна. Проявите на самодеятелност и лична инициатива са не повече от тези в рота за първоначално обучение, като несъгласуваните стъпки се наказват безкомпромисно. И не на последно място, средата е с висока степен на етническа хомогенност.


	Министеството на правосъдието на Узбекистан внесе в съда по граждански дела заявление за ликвидиране представителството на неправителствената организация ABA/CEELI (Асоциация на американските юристи). Според източника на информацията, Министерството не отдавна вече е предупредило ръководството на асоциацията да спре да нарушава местното законодателство, установено при направените вече проверки на дейноста на организацията.
"Сред основните констатирани нарушения са несъответствие на дейноста на представителството със заявените в устава задачи - оказване на правова помощ на нерегистирани организации, създаване и подкрепа на местни неправителствени организации), а така също нарушения на узбекското законодателство (непредставяне на документи потвърждаващи използването на имуществото и паричните средства, осъществяване на дейност като филиал и др.)". ABA/CEELI осъществява своята дейност в Узбекистан от 1995 година.

Един от нас става свидетел на следното:

Контекст: В Москва съдят за неплатени данъци и злоупотреби един от "олигарсите". По цял свят се провеждат протестни мероприятия в негова защита. Ако се съди по това което пишат вестниците едва ли не целия свят се е вдигнал в негова защита.

По един ТВ канал дават репортаж за протестите в Санкт Петербург. Протестиращите са всичко на всичко 7 човека. Преброяваш ги един път, втори - можеш да ги преброиш и още няколко пъти, защото диктора се спъва изчитайки претенциозни имена на 11 различни правозащитни организации, пардон - лиги, които тези всичко но всичко 7 човека представляват. Един от протестиращите се спъва на равното и пада - никой не се притичва на помощ да го вдигне - може би не им е платено и да помагат на паднали да станат. Демонстрантът с труд се изправя и с твърде несигурна стъпка продължава да протестира. Броят на охраняващите милиционери превишава броя на протестиращите. Кой пие и кой за какво плаща не става ясно ...

обратно