Васил
Левски.
Величието на този Българин ни възпира да пишем каквото
и да било за него.
Бихме искали да припомним само, че години наред, той кръстосва
намиращата се под турско иго България и буди народа. Заловен
е обаче, почти ведната след като един от неговите помощници
- Димитър Общи напада "хазната" (турската хазна)
в Арабаконашкия проход.
Бил го предал поп Кръстю. Е, по това сега се спори...
От учебниците по история - само това.
Логично
е да се запитаме, как така девет годин турците
не са могли да го заловят и е трябвало един от неговите
помощници да посетне на "хазната", само да посегне,
при положение, че му е било казано да не посяга и Левски
е бил заловен?
Девет годин, национално-освободителното ни движение
ръководено от В.Левски е имало работа с турските власти.
Според нас, опитът, да се набавят средства за борбата,
като се посегне на "хазната" е въвлякъл и трета
страна, която е решила да уреди нещата по свой
си начин, като ликвидира радикално заплахата от неблагоприятно
развитие на нежелани тенденции..
Какво
и кого представлява тази трета страна?
В пределите на Отоманската империя, свободно е оперирала
и паразитирала етнически разнородна, но религиозно обединена
общност, която днешните историци внимателно заобикалят
в своите изследвания. Това са остатъците от разбития Хазарски
каганат (наричани ашкенази) и разселените по света евреи
(известни като сафарди). Според някои източници в Костантинопол
се е намирало седалището на висшия ръководен орган на
тази общност - Синхедрина, Синедриона или както там се
нарича, нещо подлежащо на уточнение - съветът на еврейските
мъдреци предвождани от главния религиозен водач.
В нашия случай, е необходимо да отбележим, че талмудистката
религиозна общност, всъщност е формирала и управлявала
финансовата система на империята. Проникването на нейни
представители в политическия и военен елит на империята
е повече от очевидно. Главните опорни пунктове на тази
система са били градовете Одеса, Константинопол, Солун,
Венеция и т.н., наред с Виена, Лондон, Париж, Амстердам
и Ню-Йорк.
По онова време, данъчната система на империята е била
напълно овладяна - Падишаха е бил благовременно финансиран
със свежи пари, срещу откупуване на следващите сборове
от данъци.
Ето
защо, ние считаме, че така наречената "хазна"
фактически е представлявала ценности от данъчните сборове
по нашите земи, собственост на въпросната общност. С голяма
вероятност, те внимателно са следили работата на българите
за национално освобождение и са били наясно с идеите за
"чиста и свята република".
Според
нас, опита да се посегне на "хазната" е бил
удобен повод да се намесят и загладят надигащите се промени,
да ги насочат натам накъдето им е било изгодно - какво
по-добро доказателство за това от последвалото развитие
на нашата следосвобожденска история с натрапената ни чуждородна
царска династия.
Всичко
това е не повече от една само хипотеза. За сега! Нашите
заключения се опират на косвени доказателства и подвеждането
на преки доказателства е предмет на задълбочени изследвания,
които нашите историци ни дължат. Този период от нашата
история не е "терра инкогнита" а по-скоро "забранена
земя". |
Няма
никакво съмнение, у нас, че писмените източници за нашата
история, за една от трите велики велики дърдави в Европа
са внимателно "препипани" и санитаризирани съответно
и това прави евентуалната работа на нашите историци само
по-трудна. Няма никакви съмнение, че днешните наши историци
са перфидно калолизирани за да бъдат наши. Отсъствието
на реални, стойностни и което е най-важно - истинни -
исторически трудове, само по себе си е доказателство за
нашите предположения.
Не е възможно, историческото присъствие на една такава
мощна религиозна общност, разполагаща със сериозни средства
и идеология за перфидна манипулация да остане "незабелязана"
или да се изпуска от реалния исторически контекст на научните
трудове по история лрез последните стотина години - та
те успешно са се домогнали до това, да поставя наред с
последния български цар, своя царица.
Достатъчно е да се запитаме, дори само каква е истинската
съдба на изкупените като вторични суровини архиви на Отомонската
империя - дали най-съществените документи не са отдавна
отплували в едно задокеанско фондационно хранилище, където
от години потъват най-значителните световни артефакти
.
В този контекст, дали откриването на т.н. колона на Омуртак,
не може да се разглежда като срив и пробив в системата?
Бойте
се не толкова от данайците поднасящи ви дарове, а от тези
които ще твърдят обратното, че не е срив в системата или
ще принизяват значението на този паметник на историята
ни. |
