КСЕНОФОБИЯ
XENOPHOBIA
Ако ползваме тълковен речник, в превод, ксенофобия би трябвало да означава:
страх или омраза към непривични хора или чужденци или към нещо чуждо или нипривично (странно)
Странно, но далеч преди окончателното обединение на Европа, има нещо което обединява всички европейски страни (а и не само европейски).
В законодателствата на всички страни има приет закон срещу пропагандата и разпалването на междуетническа вражда и ксенофобия. Наказанието е затвор. Така е навсякъде.
Законът е добър и нормален човек няма защо да се чуства застрашен.
Проблемът е в приложението на закона, съотнасянето му с други фундаментални, международни закони, като например Всеобщата Декларация за правата на човека, острата реакция на някои малцинствени общности основаваща се на този закон. Заслужава да се отбележи, че ако благородната причина - закона да послужи като щит (защита) на малцинства или прослойки, неговото приложение (съдебната практика) го е превърнал в меч. От средство за защита е превърнат в оръжие за нападение.
И все пак има нещо още по-странно - този закон присъства в законодателствата на всички европейски страни, както и в много други, но формулировките и предвидените санкции странно съвпадат. Създава се впечатлението, че този закон е трафаретно наложен на местните законодателства от някаква мощна международна организация, а ООН май не става за тази роля, доколкото например Швейцария не е член на организацията - вероятно става въпрос за някакво друго международно формирование.
Не по-малко странно е, че именно около този закон, навсякъде по света има най-голямото струпване на какви ли не неправителствени, правозащитни организации и лиги. Всеки опит, в която и да било страна, да се "поразрови" около източниците за финансиране на тези организации, като правило е свързан със "справедливото възмущение" на международната общност, по точно на "една международна общност", и неистовия вой на цялата медийно общност, доколкото тя принадлежи напълно и изцяло на тази една международна общност.
Ако нещата трябва да се наричат с истинските им имена, става въпрос за гръбнака на международната финасова олигархия или още по точно - хазарите - така наречениете ашкенази или 4/5 от днешното еврейство, нямащи нищо общо с кръвните линии на Авраам, Аарон, Моисей и още по-малко с Исус Христос, т.е. с етническите евреи.
Значението на този факт е фундаментално за разбирането на голям кръг от исторически и социални събития. Прикриването на този факт става очевидно, когато се проследи логическата обвързаност на съдебната практика в тази област и обвиненията в ксенофобия или антисемитизъм и проблема за отрицанието на холокоста:
** напоследък ксенофобията, като юридическа и социална категория интензивно се "пълни" с допълнително съдържание - чрез влагането на огромни средства (например хазарската фондацията на международния финансов спекулант Сорос) се създаването на т.н. ромски проблем, а американските правителствени институции пряко финансираха формирането бойните ядра на ислямския фундаментализъм в Афганистан;
** антисемитизма, доколкото изобщо е основателен, а той е, когато става въпрос за гонения над етническите евреи, които наистина са едно от семетските племена наред с много арабски племена, е напълно неоснователен, когато се отнася до хазарите, които имат несемитски произход, а само са възприели на даден етап от своята история еврейската религия;
** отрицанието на холокоста е криминализирано в много страни по света. Запитан в интервю, какво мисли за холокоста, известния френски политик Льо Пен, отказа да отговаря, като добави, че това вече му е коствало милиони франкове и че " няма свобода на мисълта във Франция по този въпрос". Леко се е оттървал господин Льо Пен, щом само се е бръкнал - за отрицание на официалната цифра от 6`000`000 вече около стотина осъдени европейски изследователи потърсиха политическо убежище в Минск и Москва. При всичкото ни дълбоко и искрено уважение към жертвите на немския фашизъм - нацизма (нашите семейства също са дали жертви на нашия монархо-фашизъм и нацизма)трябва да отбележим, че холокоста е използван като юридическо основание за милиардни компенсаци изплатени от Германия, Австрия, Швейцария, Франция и т.н. Като последен акт, можем да добавим и неотдавнашния допълнителен иск срещу правителството на Германия в размер на 10,000,000 годишно за издръжка на ментално увредени потомци на жертвите на холокоста.

Доколкото не отричаме холокоста като исторически факт и форма на проявление на ксенофобия, доколкото холокоста е дело на немския фашизъм - националсоциализма (за краткост - нацизма), а не на Германския народ и изхождайки от тезиса, че няма престъпни народи и престъпни могат да бъдат едно или друго от тяхните правителства и наложената от тях идеология, да се спрем на състава на хитлеровото правителство - нещо по обясними причини пазено в дълбока тайна. Германците във фашисткото правителство се броят на пръсти - Гьоринг и още кой ... но не и Хитлер, Химлер, Гьобелс, Розенберг, Калтенбрунер, Айхман и почти всички останали във върхушката. Интересен е и етническия състав на Вермахта от онова време.
Ако разкажете за това на някой съвременен, интелигентен немски инженер, той със сигурност ще ви изгледа диво, ще ви изпсува с популярната стоичковска псувня и ще си замине дълбоко обиден, както беше в нашия случай. Но тъй като е широко известно, че добрият германски инженер е пунктуално същество, то той сигурно ще ви позвъни след няколко месеца и ще се извинява, че не е бил прав, не е знаел и ще благодари че сте му отворили очите за една поразителна истина.
Ксенофобията, или по-просто казавно омразата и ненависта има и количествени характеристики и в една или друга степен се различава по дълбочина и интензивност - тя може да варира от невинно на пръв поглед пренебрежение до дълбока и силна омраза между народи, етноси, изповедания и в това си проявление винаги е била обект на фина или груба манипулация от страна на тези които стоят зад кулисите. Заглаждането на този вид отношения със средствата на цивилизованост опираща се на недостатъчен културен уровен е опасна за бъдещето на международните отношения.