В един търговси договор с Византия, подписан от Кан Омуртаг Ювигий през 823 година е написано, че това става в година 6 328 от появяването на истинския български Бог по Календара на Българите.

Новата година по този календар започвала на 22 декември, а самия 22-ри се считал за нулев ден или 13-тия месец - така годината при българите траела 364 дни. 364 е кратно на седем и тора фиксирало неизменно съответствие между датите и дните на седмицата - определена дата от месеца винаги била на един и същи ден от седмицата. Доколкото нашите предци били наясно с точната продължителност на годината - 365,369 дни, то на всеки четири години на 22 юни се назначавал нулев ден за компенсиране величината след десетичната точка - това е почти равносилно на сегашната компенсация с 29 февруари на всяка високосна година.

Месеците били 12 разделени на 4 квартала по три месеца, като първия от тях имал 31 дни а останалите два - по 30 дни.

Годините формирали повтарящ се цикъл от 12 години, като всяка една отговоряла на определено животно: