Иран е в същата степен ислямска държава, както и СССР през 80-те години беше комунистическа. Проблемите на идеологията до такава степен бяха омръзнали на хората, че никой вече не се интересуваше от политика. Когато настъпеше рамазана, по улиците не се забелязваше никакво движение, докато в другите ислямски страни животът само почти замираше.

Очевидно, еуфорията от ислямската революция през 1978 година, вече отдавна се задъхва (както еуфорията от оранжавата революция в Украйна, само дето не така бързо) - сменило се е цяло едно поколение. Младежта се беше задавила с отровните газове на войната с Ирак (която бе продължила почти 10 години и беше отнесла милион човика), беше се насърбала с идеология и днес и се иска да поживее. Как да се живее - никой си няма и идея. Мислят как да отслабнат във фитнеса. Слава Богу всички имат Интернет. За да получиш разрешение за постоянно пребиваване в която и да било западна страна (без право на връщане или посещения в Иран) роднинете ти лесно могат да се сдобият със справка от полицейското управление, че си бил бит за участие в някаква политическа акция.

Правителството (състоящо се от "политбюро" - несменяемия Съвет на стареюшините) живее в някакъв изкуствен (макар и съвсем праведен) свят, щателно следи за нравите. Последното постановление се е отнасяло за забраната на чайханите (тъй като там се продавал хабъл-бабъл - т.е. нергиле). А музиката и конциртите са забранени от отдавна. При това не популярната музика (каквато изощо не е имало) а сериозната музика и класиката. По страната пътуват номерирани клипове на отделни групи, преминали по чудо през цензурата на Главлит и Ирконцерт. По пътищата има постове проверяващи колите за транспортирането на алкохол и наркотици. Разбира се, антиалкохолната кампания постигна успехи, които на Горбачов дори не са се и присънвали - т.н. бухла няма никъде и не се предвижда (макар, че на черния пазар някъде може и да се намери, с реск да се попадне в затвора).

При това, хората си живеят, но в тесен кръг, у дома и да се уловят признаци на живот е трудно, а да разговаря за политико никой не иска, освен шепнешком. Но да живеят искат всички. Ята студентки с видеокамери пътешестват из цял Иран, за да разгледат забележителностите и си смигат със студенти, които се оказват там със същата цел.

Музикантите, вечер след уморителна работа във фирма за продажба на резервни части за мотоциклети се събират у дома и свирят за себе си. Младите няма на какво да се надяват, освен на роднини, да си намерят работа във фирмата на чичо, като момче за всичко.

Постигнати са успехи в създаването на селскостопански кооперативи. Частни градини вече няма. Има голями стопанства с трактори. Всички напускат махалите и малките села поради отсъствието на удобства и малкия брой на дебили на глава от населението. Само по телевизора няма какво да се гледа освен Слава на КПСС. В същото време се строят "индустриални градове" по подобие на съветските секретни заводи. Те са навсякъде и поглъщат онези, които не са намерили друго място в живота.

И разбира се, както при развития социализъм - навсякъде е чисто, сито, хубави пътища, стабилни цени, развит обществен транспорт, добри училища, няма бедни и просяци, няма ги престъпниците и измамниците.

Хората са добри и открити, отзивчиви, и малко наивни. Към чужденците се отнасят с повишен интерес, но никой не се интересува от чужденците като торби с пари - по-скоро просто като проява на благожелателност и като възможност да се поупражнява английския.

Ще бъде жалко ако в Иран настъпи перестройката - но за съжаление това е неизбежно. Ще притичат в страната приватизатори, ще изпонастроят макдоналдси, ще напълнят телевизията с трилъри и порно, ще се появят нови професии като лъжци и измамници - с други думи, след някакви си петнадесет години на новия имам ще му се наложи всичко отново да се разчиства, както през 1978.