В.
ПРОЗОРОВ : ... По същество, (в днешните масонски организации
- бел.пр.) се възпроизвежда една банална гностическа,
манипулативна схема - псевдопосвещаване вместо обожаване.
В своите корени, тази схема отива дълбоко в езическото
минало, но придоби едно ново дихание в качеството си на
алтернативен на християнския път на спасението, който
активно се пропагандира от гностиците. Всъщност на тази
схема се опират и всички манипулативни масонски псевдовертикали:
п р о ф а н а се обрича на едно безкрайно
преместване от степен на степен, докато в същото време,
истинските режисьори на цялото това действо се намират
съвсем не на върха на посвещенската стълба, а просто в
страни от нея. Точно такива технологии ще се прилагат
(и вече се прилага) по отношение на профанизираната антропомаса
от гностичната постдемокрация.
А.П. : Тоест, за разлика от масонството, където се встъпва
доброволно, днешната западна цивилизация се превръща в
някакъв колективен профан по един директивен
начин?
В. ПРОЗОРОВ : Да. И при това, ако в масонските системи
"търсещите свитлината на истината" все пак ги
движи осъзната и изразена мотивация, то при постмодернистката
антропомаса нещата са далеч по прости. Нейното съзнание
се насочва в достатъчно тесен мотивационен коридор, ограничен
от две усилено пропагандирани и налагани представи.
Първата представа се свежда до възприемането
на реалния свят, в който съществува тази антропомаса,
като свят несъвършен, неудачен, недонаправен, в който
просто е невъзможно да се живее. Това е типичен гностически
възглед за материалния свят през епохата на Средновековието,
послужил за обоснование на алхимическите търсения на философския
камък - търсения приели в масонските системи формата на
метафора, легитимираща псевдопосветителския вертикал на
тайните общества.
Втората представа като че ли корегира първата
: Да, светът е лош и несъвършен, но не целия свят, а само
този, който обкръжава конкретния представител на дадена
антропомаса. А истинския, прекрасния свят е достъпен,
както никога преди. Това е светът на гламура, агресивно
внедряван в съзнанието на антропомасата в качеството на
своего рода витален еталон. Еталон пределно конкретен,
но в същото време абсолютно недостижим. Такъв еталон примамва,
възбужда, опиянява, превръща се в наркотик, без който
е невъзможно съществуването. Реалният живот все повече
и повече се отдалечава от гламура, което хвърля антропомасата
в непреодолим и безизходен песимизъм, предизвиква стремеж
да се измени този несъвършен и несъответстващ на гламурния
стандарт свят. При това, изменението е съвсем по гностически
- когато началото и краят на върволицата уподобявания
не просто значително се отличават едно от друго, но са
и противоположни едно на друго. В резултат на подобна
инверсия, гламурната хиперсексуалност в реалния живот
се превръща в феминизъм и хомосексуализъм, гламурната
техносферна инновация в сриваща се архаизация, незабележима
в началото при условията на потребителското общество на
юзъри, но съвсем очевидна зад пределите на индустрията
на услуги и удоволствията, извън които в развития Запад
не е останало нищо повече - цялото останало производство
е преместено в бурно развиващите се страни на Изтока и
Юга. Тоест, както и преди хиляда и петстотин години "варварската"
периферия става по-развита от деградиращия и архаизиращ
се център.
|
