Бабин ден

Това е един от старите, истински българските празници, отбелязван още в до християнската епоха.
В един от източниците на историята на българите, този празник е споменат сред най-важните празници.
Това определено е един женски празник - отдава се почит на една женска институция.

Не много отдавна този празник беше леко трансформиран и поизменен в Ден на родилната помощ.
Това перфидно изменение е замислено и проведено, по всяка вероятност от хора, които много добре познават нашата система от празници и разбират истинското му значение. Намесена бе съвременна форма на един специализиран клон от медицината - акушерството, с което истинската същност на празника беше завоалирана и поизместена встрани. Любопитно е да се разбере един ден, кой е бил инициатор на това иначе "доста сполучливо хрумване."
Сигурно е едно - това не е направено от някой глупав номенклатурник.

Много от нас несправедливо и поради незнание се отнасят към този празник с известно снисхождение и изобщо пренебрежително.
 

Откога, какво и кой се чества на Бабин ден?

 

От дълбока древност, по това време от годината, в един определен ден всички са отдавали почит към ПАЗИТЕЛКИТЕ НА РОДА
От дълбока древност, една група жени - млади и стари, били наричани "баби" и този институционален титул е бил един от най-почитаните в рода.
Тези жени обладавали една изключително рядка и комплексна дарба,
свръх естествени способности, да усещат и управляват био-социалните фактори
за оцеляването и развитието на рода.
Разбира се, те посрещали появяването на новия живот, орисвали младенеца, но това не било нито началото, нито края на техните функции.
Техните съвети и препоръки били определящи, още при формиране на съпружеските двойки;
Чрез младоженката се предавали знания и умения за бъдещия сексуалния живот;
Съпружеската двойка е била съветвана не само по техниката на зачеването, но и за времето;
Препоръките и съветите на бабите имали отношение към подържането и управлението на оптимална възрастова и полова структура на рода;
Те наблюдавали, съветвали и контролирали отглеждането и възпитанието на новородените и децата;
Следили и контролирали фертилния статус и потенциал на съпружеските двойки;
Висша форма на проявление на ролята на бабите в рода била управлението на генетичния фонд - планирането и контрола над дегенеративните тенденции, затихването на някои родови линии и възникването на нови. Без съвремените методи за генетични изследвания, те са били способни да определят генетичната състоятелност на плода или развитието на генетични малформации и да вземат съответните решения.
Разбира се те били и перфектни лечители, но това което ги правило особено ценни били техните био-социални функции. В нашето средновековие, когато нашата популация, поради черкезките кланета била сведена до минимум от около 300`000 души, те са успяли да опазят и възродят нашата генетична линия - освен да подпомагат появяването на новия живот, те са обладавали и знания за прекъсване на зараждащия се нов живот.
За да се разбере правилно, какво сме загубили с ликвидирането на тази институция е достатъчно да сравним средствата и методите на съвременните и традиционните форми, например на това как преди и сега се прекъсва бременост: бабите са били в състояние да прекъснат бременност, чрез билкови отвари, без увреждане на детеродния потенциал, докато сегашния оперативен метод за прекъсване на бременност има за резултат около 15% стерилност.
Да не пропуснем да отчетем факта, че въпросните билкови отвари са безвъзвратно загубено знание. Колко от днешните наши лекари акушер-гинеколози и педиатри знаят поне половината от множеството традиционни препоръки и вярвания за първите 45 дни на бебето, описани само в едно фундаментално етнографско изследване в пиринския край?!
Комерсиализирането на съвремената медицина, окончателно разкъса връзката между модерната и хилядолетната традиционна медицина. Най-ярко това се проявява в развитието на съвремената фармакологична индустрия, която беше измежду първите интернационализирани видове бизнес. Знанията за лечебния потенциал на билките окончателно потъна в секретните сейфове на интернационалните фармацевтични компании и практически е загубено знание.
В някои случаи, перфидната намеса и "изчезването" на почти съвременно фундаментално знание буди странни въпроси, отговорите на които водят твърде далече. Не е ли повече от странно, че в дебрите на интердисциплинарната специализация на днешните лекари, категорично "се е загубило", възстановено относително неотдавна (края на 18 век) фундаментално знание за телегонията?! Днес няма да намерите лекар, който има представа за това, какво е телегония. Замяната на дарованието с професионални знания в медицината е повече от перфидна намеса.
Генетичните изследвания, едва напоследък са в състояние да дадат отговор на въпроса, дали сме успели да се запазим като народ, като сме избрали да живеем на кръстопът и как сме преминали през робстата. И ако, днес, имаме обективно основание да твърдим, че сме се съхранили като народ, то това го дължим до много голяма степен, на тези, които честваме на Бабин ден. Не случайно, в древноста, веднага след главата на рода, по авторитет и уважение е стояла не жена му или баба му, а именно оная Баба.

Отвратителен факт:
всяка година у нас имаме 300 новородени, които умират поради малформацията spina bifida и най-вече заради елементарно безхаберие и незнание на акушер-гинеколозите ни.
Малформацията се ликвидира с приемането на фолиева кисилина.