Никой от нас не може да обясни, защо от всички стихове на Вапцаров, се спряхме именно на тези, за да започнем тази страница. Но в спора с какво да започнем, единодушно се спряхме именно на тези.

Един чужденец, за който ежедневния му труд е свързан с изучаването на Българщината (не бойте се от тази дума, тя е истинска и няма нищо общо със смисъла който влагат в нея, враждебни на нас българите, български медии), та той, един ден среща един от нас и го попитал:
- Знаете ли колко е словесния запас на българския език?
Той само се позасмял на недоумението на този от нас и казал:
- Най-голям словесен запас в света има санскритския език - около 95`000 думи. Английския език разполага, заедно с приноса на вашия професор Минков, той е световно признат шекспировед, около 70`000, а българския е 197`000.
Вероятно физионамията на нашия човек, освен изумление е изразявала и известно съмнение, защото чужденецът настойчиво продължил:
- Вие сте млад човек, с више образование, очевидно сте интелигентен и начетен, но позволете ми да ви дам доказателство, че недостатъчно познавате собствения си език.
Въпросът, "как е очевидно, че ...", чужденецът оставил без отговор и отново попитал:
- Имате ли думата тяг във вашия език?
Нашият се напънал да мисли и след това неуверено започнал:
- Изглежда нямяме. Има думата тяга, но тя се употребява в руския ...
- Краставици на търкалета - прекъснал го триумфиращо чужденеца и риторично попитал - а кой казва разтягам, протягам, дотягам, обтягам и така нататък...
Нашият бил сразен и само отсъствието на злоба или насмешка у събеседника му го спряла да не избяга. А онзи продължавал, да обяснява в бърз темп какво ли не. Конспективно излагал знанията си за Българщината. От всичко казано обаче, най удивителното било предсказанието, че световния поет на двадесет и първи век, ще бъде Вапцаров. Че светът, един ден, скоро, ще му отдаде дължимото.

Една друга история, от не много отдавна, в която участник е един от нас, също би добавила допълнителни щрихи към величието на Вапцаров

"Имаше някога един весник, седмичник, най-четения вестник в страните от т.н. "Източен блок" - Литературная газета - орган на съюза на писателите на СССР. Може да си излиза и до днес, но кой го знае. По онова време, през 70-те, излизаше на 16 големи страници - 8 за литература и критика и 8 страници с т.н. обществено-политически проблеми. За какво ли не се пишеше в този весник. Важното бе, че в него се изказваха мнения и се даваха оценки почти от последна инстанция. Пощальоните в България го доставяха в София, обикновено, в сряда следобед. Често осъмвах с него, рано в четвъртък. В една нощ срещу четвъртък, след като се бях справил с вторите осем страници, разлистих и първите и попаднах на един кратичък материал на втора страница.
Под рубрика "Хоризонти на дружбата: СССР - Индия", вице президента на Обществото за съветско-индийска дружба, Професор Чанышев представяше накратко индийския поет-комунист (да ме прости човека - забравил съм му името), вице-президент на Световния съвет за мир. "Неговото стихотворение "Вяра" - според професора - можело да се разглежда като негово поетично завещание - и продължил - съветския поет Николай Тихонов преведе от урду на руски неговите стихове" и нататък следваше на руски, но съвсем и на български:

ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея)
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
...

Eдва дочакал да почне да се разсъмва и звънях на вратата на апартамента, на известния по онова време жулналист - Кирил Янев. Отвори съвсем сънен - едва гледаше. Но когато прочете написаното, сънеността вече я нямаше. Покани ме с жест да влизам, въпреки, че почти не се познавахме, и едва тогава, за пръв път каза нещо:
- Това е много сериозно, ще звъним в Москва.
Поръча "светкавичен" разговор - тогава не можеше да се избира международно. Почти веднага ни свързаха с редактор на "Литературка" в Москва. Сигурно се познаваха добре, защото Кирил Янев му ги наговори едни съвсем справедливи ...
От Москва казаха, че току що са звънили от Съюза на българските писатели. Разбират чувствата на справедливо негудование на българските другари ... Станала е непростима грешка, но вече има и решение отгоре: няма да се публикува опровержение, нищо няма да се раздухва.

Но тази история не свърши до тук. Бесен на Н. Тихонов, бях не по-малко ядосан и на индийското поетче за "плагиатството". Неговия шеф, Президентът на Световния съвет за мир - Ромеш Чандра регулярно се появяваще в България - кога с "официална", кога с по-малко официална визита. Измина близо година, когато успях да го мярна, да прави път на една от "легалните" проститутки, да влезе в асансьора на парк-хотел Москва. Успях и аз да се вмъкна, и учтиво попитах на английски, как мога да се свържа с неговия заместник. В отговор, "другарят" Чандра се захили и посочи някого зад гърба ми. Обърнах си и видях един друг, дребничък и също черничък индиец, който не чака да го попитам защо го търся, а направо започна на английски:
- Аз нямам никаква вина. Кълна се във всичко най-свято. Вапцаров е велик поет! Аз само преведох "Вяра" (вяра беше казано на български) от английски на урду и се гордея с това. В Литературная газета, ционистите (той каза именно ционистите - добре се е ориентирал) са използвали Тихонов и мен за да направят скандала. Аз лично разслевах случая заедно с Тихонов. Изиграли са ни и нас. Тихонов им върна "сребърниците", а мен после ме "посъветваха" настойчиво, да престана да се занимавам ... Но тук в България си имам проблеми. При всяко идване се налага да давам обяснения на някого...
Подадох ръка на достойния rishi, без да казвам каквото и да било, и побързах да се разделим. Поради характера на работата ми в София, по онова време, се срещахме тук и там, просто така. Но той винаги ме разпознаваши пръв и радушно, като стар приятел ме поздравяваше. Дори веднаж се прегърнахме. Странното беше, че той никога не ме попита за името.

Често се питаме - дали поради езика, или може би заради Величието на Поета - неговите стихове преведени от български на английски и от английски на урду, и от урду на руски, си остават пак същите - силни!...точни!...на място!...като заковани!, като нещо казано от Велик Поет на Велик Език!".