за ПРЕДАТЕЛСТВОТО и още нещо...

	Владимир Костов, българин, до средата на 70-те години на миналия век, офицер от Първо Главно Управление (т.н. външното разузнаване) на Министерството на Вътрешните Работи на Народна Република България, работил под прикритие, като журналист в националното радио и телевизия.
Владимир Костов

Владимир Костов е брат на Бистра. Бистра работеше в програмата на Българската телевизия, заедно с човека, когото обичаше - Стефан Иванов. Фактически, те двамата контролираха излъчването на двата национални телевизионни канала. По онова време, Бистра беше една много красива жена. Нещо повече, тя беше един изключително интелегентин човек. Говореше малко и когато кажеше нещо, беше казано на място и много точно. На нея и на Стефан можеше да се разчита и се разчиташе. Стефан беше човека, който беше допуснат на борда на един отвлечен самолет, кацнал на летише София и в процеса на преговорите дал команда на баретите: един, двама, трима ... момчета дръжте ги ... те всички са тук ... действайте! И момчетата тръгнали и ги неутрализирали.

За един от нас, беше искинско удоволствие да общува с Бистра и Стефан.

"Стефан, по онова време, дори беше помолил милиционерите от пропуска на телевизията да ме пропускат без оформяне на пропуск и отвреме навреме се отбивах да си поговорим. Бистра и Стефан бяха много специални хора и като тандем и като мъж и жена, които се обичат и като служители в телевизията. Бяха ми разказвали различни забавни историйки за това което става зад камерите, но най-впечатляващата е историята с кравещкото мучене в ефир ... Една нощ се получила по телефона условна фраза за мобилизационна готовност и двамата се върнали на работните си места. Отворили касата и извадили мобилизационния пакет. Счупили печатите и ... Бистра позвънила на няколко щатни шофьори на телевизията, предала им мобилизационните им пакети и отишла де седне на пулта за комутиране на сигнала от студиото в телевизията към старата телевизионна кула в София и зачакала. Не след дълго, една колона от превозни средства се формирала и със зададена скорост напуснала столицата в северно направление. Дошло време за "Добро утро драги телевизионни зрители". В телевизията сичко било както обикновено - Тролева, вече напудрена си е седнала пред камерата и чакали само точното време за започване на предаването. Чакали и недочакали - Този път сигналът в телевизионната кула в София постъпил от връх Ботев, а иначе всичко било както обикновено. Добро утро, драги телевизионни зрители било казано от Анахит Цонева и всичко си вървяло както трябва. Никой не разбрал, че Анахит предава от едно импровизирано студио по северните склонове на Балкана - с войнишки одеала, в един краварник, направили студио - Ани си четяла вече новините, когато една крава измучала, но Ани само се обърнала, погледнала осъдително кравата, казала "Извинете драги зрители" и си продължила нататък ...

Спомням си, че на последната ни среща, Бистра с известна ирония каза, че тя единствена не е влизала в кадър, докато с увереност можело да се каже, че е видяла в кадър, веднаж, задника на Стефан. Смяхме се много тази вечер, но не е било за хубаво...

Скоро, в пряко предаване ръководено лично от Батето - Иван Славков, генералния директор на телевизията, Бистра беше в кадър - плачеше и не можа да каже нито една дума. Владимир Костов - брат й, беше изчезнал в Париж. Не се знаеше нищо за него и Батето призоваваше френските власти да го намерят и да го върнат на семейството му...

Бистра вече не ходеше на работа. От Стефан бях разбрал, че Батето готви ново пряко предаване с привличаве на български интелектуалци и семейството на Костов. Отново щяха да се правят същите искания към френските власти и за това се бях прибрал в квартирата си малко преди осем часа вечерта. Предаването бе насрочено за 20.30 след новините. Пуснах "транзистора" Sony Captain 55 и зачаках за новините по Гласът на Америка - те трябваше да започнат точно в осем, в осем и петнадесет щях да слушам ВВС а в осем и половина - коментара на новините по радио Москва. По онова време в радио Москва, работеше някакъв говорител, който говореше едва ли не от името на Брежнев и се получаваха невероятни новини - руснака просто се подиграваше с току що казаното от американеца и англичанина. Мислех, че ще мога, по телевизора на хазайката, да хвърля и едно око на прякото предаване с Бистра, но не би...

Водещата новина на Гласът на Америка беше, че Владимир Костов е избягал на запад. Нещо повече от думите на самия Владимир Костов ставаше ясно, че е извършил предателство и е изменил на военната си клетва. Успях да запиша неговото изявление на касета и позвъних на Стефан по телефона. Помолих го да си извади "джаджата" от чекмедджето и да записва, защото не разполага с време и му пуснах записа. Като изтече записа той само попита: Какво каза? За да му спестя време само казах: Предател! Кажи на Бистра, че съжалявам! и затворих. Беше точно 20,17 часа. Стефан трябваше да вземе решение, да вземе рулона с квартет "Димов" и да тича към апаратната. Славков, вече напудрен заедно с гостите си, не се появи в ефир в 20,30. За отбелязване е, че никой от никъде не се е обаждал да се спре предаването наживо - нито от ЦК, нито от органите. Решението е било на Стефан.

Минаха години. Винаги съм се възхищавал от народа ни. На срещата с предателя Костов в Пловдив, вместо очакваните 2 000 души дойдоха само 54 от постоянното присъствие на Подкрепа..."

Едно предателство никога не може да бъде успешно, защото ако то се увенчая с успех, никой не смее да ге нарече предателство. (Хамилтън).